Чистият въздух е от съществено значение за нашето здраве.

Световната здравна организация (СЗО) установява, че “околната среда” е основен фактор за здравето, отговорен за почти 20% от всички смъртни случаи в Европейския съюз.  

Много от градовете в Европейския съюз (ЕС) са изложени на въздух, превишаващ пределните стойности посочени от СЗО за качеството на въздуха по най-малко един показател.

Транспортът е най-бързо растящият източник на емисии на въглероден двуокис (CO₂), които са се увеличили с 32% от 1990 г. насам. Всеки изгорен литър гориво изхвърля в атмосферата до 2.3 кг CO₂. По този начин, всеки човек, който използва колата си дневно (със средно изминато разстояние от около 30 км) генерира около 2 тона CO₂ годишно.

От началото на 1970 г., ЕС работи за подобряване на качеството на въздуха чрез контролиране на емисиите на вредни вещества в атмосферата, подобряване на качеството на горивата и чрез интегриране на изискванията за опазване на околната среда в транспортния и енергийния сектор.

Мониторингът на нивата на замърсяване в градове е от ключово значение, за да се осигури адекватна информация на гражданите и да предприемат превантивни действия.

Например, Община Стокхолм реализира мониторинг на замърсяването в центъра на града, след референдум сред гражданите, и одобри допълнителни такси за достъп до центъра на града. Резултатите са  - 22% намаление на емисиите на CO₂ и намаляване на средното време за задръстване с 18%.  

Специализираните безжични сензори, предлагани от 2 Плюс България АД, позволяват да се наблюдава концентрацията на следните съединения, за определяне на качеството на въздуха, който дишаме:

Азотен диоксид (NO₂): това е газ, образуван от бързото окисляване на NO, което се получава при изгарянето на изкопаеми горива в превозните средства и промишлеността. Това е токсичен и дразнещ газ, което засяга дихателните пътища и също предизвиква образуването на азотна киселина (HNO₃), отговорна за киселинните дъждове.

Въглероден двуокис (CO₂): газ, който присъства естествено в нашата атмосфера. Заедно с водни пари и други газове е един от парниковите газове, които регулират земната температура. Производствените мощности, както и увеличеното използване на изкопаеми горива, водят до рязкото увеличаване на CO₂ в атмосферата, което има пряко въздействие върху изменението на климата.

Въглероден окис (СО): Образува се в непълно горене, т.е. когато е част от горивото не изгаря напълно поради липса на кислород. Опасен за хората и животните, тъй като може да блокира пренасянето на кислород в кръвта. Може да причини и смърт в по-големи концентрации. Въпреки, че в отворено пространство е лесно разградим, емисиите на CO от двигателите на колите в претоварените зони може да достигне нива до 50-100ppm, които са опасни.

Метан (CH₄): той се образува, когато органична материя се разлага в бедна на кислород среда. Както въглеродният двуокис, той е парников газ, така че увеличената му концентрация може да допринесе за глобалното затопляне.

Сероводород (H₂S): изхвърля се в атмосферата от различни индустрии, като например хартиената. Това е особено опасен силно токсичен газ и е прекурсор на серен двуокис.

Хидрокарбони (етанол, пропан, бутан, изобутан, толуол): те се генерират от различни източници, като например лошо изгаряне на бензин и дизелово гориво или индустриални процеси. Те също са отговорни за парниковия ефект и водят до получаване на респираторни проблеми.

Озон (O₃): естествена съставка, която може да бъде намерена на морското равнище с концентрация 0,01 мг/кг. Въпреки това, благодарение на интензивна слънчева радиация и високо замърсяване идващо от превозни средства, концентрацията му може да достигне до 0,1 мг/кг, което е е опасно.